Историята на застраховането е една от най-старите категории в развитието на обществените отношения.

Началото на застраховането датира в далечното минало на човешката история.

Застраховката е историческа категория, която е възникнала в началните етапи от развитието на общественото производство като механизъм за защита на стокопроизводителите от рискове, свързани с производството, природни бедствия и загуба на здраве.

Постепенно застраховането разширява сферата си на влияние и се превръща в обективна необходимост.

Учените, занимаващи се с изучаване историята на възникването на застраховането, смятат, че още в епохата на античността появата на елементи на стоково-паричните отношения са допринесли за развитието на най-простите форми на застрахователна защита – естествената застраховка.

Исторически факти доказват, че финикийските търговци още 3 хиляди години пр.н.е. са практикували колективни компенсации при загуби или щети на кораби.

В Древна Гърция са се сключвали двустранни споразумения директно между търговци и пирати, които са регулирали разделянето на доходите от грабежни нападения и загуби от морски бедствия.

Египетските строители, участвали в изграждането на пирамидите, са създавали фондове за взаимопомощ в полза на свои колеги и семействата, поради високата вероятност от загуба на живот или злополука.

Като цяло в началото на възникването на застраховането най-разпространената форма на застрахователна защита е стояло естественото застраховане. За това причина са климатичните фактори и заплахите от потенциални врагове.

Хората започнали да прибягват до колективни форми на натурално застраховане под формата на общи запаси на хранителни продукти и т.н.

В древната история на застраховането най-разпространената форма е постигната в Древен Рим, където са създадени професионални и религиозни съюзи.

По време на зараждането на християнството широко разпространена става взаимната защита на населението. Християнските общности не са имали подкрепа от държавни агенции.

Затова единственият изход от кризисни ситуации е било взаимното застраховане, което се е организирало, както чрез натурални, така и чрез парични вноски.

Средновековното застраховане с цел защита е използвало сдружения, наречени „братства“.

С течение на времето застраховката за защита при злополука се разширява, за да покрие застрахователни искове, които пряко засягат личността и имуществото на членовете на гилдията, което е и началото на личното и имущественото застраховане.